Фонд, създаден през юни 2010 г. и първоначално ограничен до 2013 г. (дружество със специална цел, юридически акционерно дружество по люксембургското право [Société Anonyme]), финансиран от членовете на еврозоната, от който ще се подпомагат закъсали членове на общата валута. Фондът финансира заемите чрез емитиране на облигации. Тези ценни книжа са гарантирани от държавите членки на еврозоната. Всяка страна гарантира своя дял от 120 процента. Облигации в размер на максимум 366 млрд. EUR трябва да бъдат гарантирани в размер на 440 млрд. EUR трябва да бъдат гарантирани. Съгласно условията на споразумението Германия получава 211 милиарда евро. EUR. Целта на излишъка е да се гарантира, че дружеството със специална цел има възможно най-добър рейтинг, така че разходите за рефинансиране да са ниски. – По решение на финансовите министри от еврозоната от юли 2011 г. насам на ЕИФС е разрешено да купува държавни облигации на силно задлъжнели държави членки “в някои изключителни случаи”, т.е. на практика да предоставя заеми. – Почти половината от първите облигации, емитирани от ЕИФС, бяха първоначално записани от азиатски инвеститори – основно държавни инвестиционни фондове, застрахователни компании и пенсионни фондове. По правило те държат ценните книжа до падежа им; от друга страна, европейските и особено англосаксонските абонати купуват и продават ценните книжа на сравнително кратки интервали от време. Новините за европейския спасителен план обаче накараха азиатските купувачи да се въздържат от нови траншове. – Целта на ЕИФС е преди всичко да даде на затруднените държави необходимото време, за да намалят дълга си спокойно и при разумни лихвени проценти. – Това обаче вероятно ще се окаже успешно само ако някоя сравнително малка страна членка изпадне в затруднения с плащанията. Фалитът на голяма държава като Италия не може да бъде поет от спасителния чадър. – Стабилизационният механизъм беше широко смятан за много съмнителен, тъй като създава погрешни стимули (морален риск) и едва ли би могъл да допринесе за оздравяването на държавните финанси. В края на краищата, как една държава, която не е в състояние да контролира собствения си дълг, може изведнъж да промени поведението си, когато има достъп до парите на други държави? – Възниква и друг проблем, свързан с моралния риск. Ако съществува кризисен механизъм, който помага на дадена държава в извънредна ситуация, това създава погрешни стимули за частните кредитори, особено за купувачите на държавни облигации на такива държави. Участието им в разрешаването на кризата може да ги предпази от закупуването на изгодни – защото цената е ниска – ценни книжа. По този начин фалиралата държава няма да получава повече средства и ще бъде принудена да приведе разходите си в равновесие с приходите си. – От конституционна гледна точка беше критикувано, че се подкопава основно право на парламентите в страните донори, а именно да вземат решения точно по отношение на приходите и разходите. Непрекъснато увеличаващите се гаранции за ЕИФС в крайна сметка правят невъзможен постоянния контрол на държавните финанси от страна на парламента. Ето защо в Германия Федералният конституционен съд беше призован да постави плащането и обещанията за плащане от всякакъв вид (гаранции) в ЕФСИ от страна на федералното правителство в зависимост от одобрението на парламента. – Всичко това от своя страна води до разочарование сред населението на тези страни, които в крайна сметка трябва да се издържат от други чрез EFSF (“Европа – не така!”). Това е така, защото – не без основание – дейността на ЕИФС се възприема като заобикаляне на клаузата за забрана за оздравяване в член 125 от ДФЕС, а ЕИФС се възприема като орган – някои дори говорят за лоша банка – който превръща дълговете на отделните членове в дългове на всички. Някои смятат, че ЕИФС е само един инструмент, с който най-накрая ще се получи дългоочакваният политически достъп до печатарската машина на ЕЦБ. – Дискусиите за въвеждането на ливъридж – официално маскирани като “повишаване на ефективността на инструментите” – предизвикаха широко недоверие. Защото в крайна сметка това при всички случаи означава, че на ЕИФС със съмнителни финансови трикове или неясни обещания е позволено да похарчи всяко евро, взето веднъж, по няколко пъти. – Дори планираното по-нататъшно и по-нататъшно увеличаване на финансовите средства на ЕИФС и със сигурност не и правомощието му да емитира ценни книжа или да ги заема от ЕЦБ по никакъв начин не решава структурните проблеми в държавите с дефицит: в най-добрия случай по този начин се печели време. Въпреки това трябва да бъдат отстранени причините за кризата с държавния дълг, а именно да се проведат отдавна закъснелите структурни реформи и държавните финанси да бъдат поставени на здрава и устойчива основа. Поради това критиците наричат ЕСФН “публичноправна институция с цел криминално забавяне на фалита”. – Вижте: стачка на инвеститорите, спасяване, игра на обвинения, потенциал за изнудване, еврооблигации, Европейска агенция за дълга, Европейски механизъм за стабилност, Европейски валутен фонд, условен дълг, баланс на ЕЦБ, финансова стабилност, жертва на злато, гръцка криза, партньорски натиск, фискална консолидация, ирландска криза, японизация, последна инстанция, невро, политическа скоба, неизпълнение на политиката, спасяване, поемане на риск, окончателен, солидарност, финансов, държава в сянка, специално право на тираж, блокирана сметка, натиск върху държавния дълг, пакт за стабилност и растеж, фундаментална грешка, фискална рамка, съюз на трансферите, тройка, връзка между дълга и производителността, такса върху активите, вярност на договора, балон на доверието, факт за растежа и дълга, исторически, мобилизация на силите за растеж, храна за централните банки, принудителна експроприация. – Вж. Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от май 2010 г., с. 12 и сл. (критика на гаранциите в рамките на Европейския стабилизационен механизъм), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от ноември 2010 г., с. 11 и сл. (съответната помощ трябва да бъде предшествана от надеждни мерки за консолидация от страна на проблемните държави), Месечен доклад на ЕЦБ от декември 2010 г., с. 89 и сл. (ЕМС в мрежата от други помощи), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от февруари 2011 г., сл. 68 е. и стр. 72 е. (стъпки към европейски механизъм за стабилност), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от август 2011 г., стр. 66 е. (сериозни опасения относно продължаването на програмите за помощ), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от ноември 2011 г., стр. 43 (премии за държавните облигации на Свинекомплекса от 2009 г. насам), (подробно описание на кризата с държавния дълг; много прегледи; препратки към литература).
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/