Bail-out и bailout (използва се и на немски език, по-рядко като спасителна операция)

Като цяло спасяването чрез облекчаване на дълга от трети страни (ситуация, при която на фалирала или почти фалирала организация, като например корпорация или банка, се предоставя нова инжекция ликвидност, за да посрещне краткосрочните си задължения). Прави се разграничение между – частен спасителен план, при който дружество като банка се спасява от несъстоятелност от друга институция, от централната банка, от държавата, – вътрешен спасителен план, при който платежоспособността на държавна институция – община, област, държава, държавно предприятие – се нарушава с помощта на друг публичен орган, и – международен спасителен план, при който държавата се подпомага от друга държава или от международни организации като Международния валутен фонд. – В Договора за ЕС (член 125 от ДФЕС) е заложена клауза за неизвършване на оздравителни действия: Общността не носи отговорност за дълговете на публичните органи в държавите членки. Разбира се, мнозина от самото начало се опасяваха, че в извънредни ситуации ще могат да се правят изключения със съответното решение на Европейския парламент. – По време на финансовата криза, последвала кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г., се заговори за облигации, емитирани от Комисията на ЕС, приходите от които да бъдат прехвърлени на държави, които сами по себе си не се ползват с никакво доверие на капиталовия пазар. Смяташе се също така, че ЕЦБ може да изкупува държавни облигации на вторичния пазар – според Договора за ЕС това е изрично забранено на първичния пазар – за да стабилизира цените, което и направи. Това обаче са мерки, които противоречат на духа на клаузата за забрана на спасяването, която трябва да предотврати моралния риск на държавно равнище. Примамката се състои в това, че националните правителства ще се изкушат да харчат пестеливо, ако могат да разчитат, че други членове на ЕС ще поемат част от техния дълг. Това би довело до “надпревара във фискалната недисциплинираност”, а необходимите корекции на националната икономика биха били отложени. – Ето защо единствено Международният валутен фонд (МВФ) следва да остане отговорен за този вид финансова помощ, която е обвързана със строго контролирани условия (условност). На срещата на върха на Г-20 в Лондон на 2 април 2009 г. тази задача на МВФ беше подчертана и поради това финансовите ресурси на МВФ бяха значително увеличени. – Вижте оздравителен механизъм, унифициран, сделката с AIG, страх, перверзен, презумпция, централно банкиране, изкупуване, централно банкиране, авал, банка, системен, спасяване на банки, спасяване на банки, обратен, банков съюз, корекция на баланса, базука, гаранция, забрана за финансиране на дефицита, Финландия, еврооблигации, общ, Европейски инструмент за финансова стабилизация, Европейски паричен съюз, фундаментална грешка, условно вземане, изпадане в немилост на ЕЦБ, гаранция, операции на паричния пазар, паричен кредитор от последна инстанция, Гипсови държави, държавногарантирани облигации, правителствени спредове, партньорски натиск, критерий на Калдор и Хикс, политика на заплатите, координирана, морален риск, ядрен вариант, план С, политическа скоба, неизпълнение на политиката, спасяване, споделяне на риска, идеология на възвръщаемостта, държава в сянка, пакт за изплащане на дълга, европейски, защитна мрежа, глобален, Единен главен ликвиден кондуит, стабилизационен механизъм, европейски, фонд за стабилност, европейски, стендбай кредит, съюз за трансфер, преразпределение, предизвикано от централната банка, данък богатство, Връзка между дълга и производителността, вярност на договора, балон на доверието, факт на растежа и дълга, исторически, паричен съюз 2. двустранна опция, принудителна експроприация, принудителна конвертируема облигация. – Вж. Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от май 2010 г., с. 12 и сл., с. 67 и сл. (Критично за гаранциите в рамките на Европейския стабилизационен механизъм).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/

Zitieren

Merk, G. (Hrsg.): „Bail-out и bailout (използва се и на немски език, по-рядко като спасителна операция)“. In: Finanz- und Wirtschaftslexikon. https://www.gerhardmerk.de/bail-out-%d0%b8-bailout-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d0%b5-%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%bc%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%ba-%d0%bf%d0%be-%d1%80%d1%8f/ (Stand: 09.09.2022).

Die von Universitätsprofessor Dr. Gerhard Merk begründete Sammlung wird seit Herbst 2014 von Professor Dr. Dr. h.c. Eckehard Krah redaktionell fortgeführt und um neue Begriffe ergänzt. Sollten Sie Fehler entdecken oder sonstige Hinweise haben, schreiben Sie an: info@ekrah.com

14 Seitenaufrufe dieser Seite