В германските териториални провинции собствениците на заведения са плащали такса за разрешение да организират танцови забавления в помещенията си. По правило размерът на възнаграждението зависеше от броя на танцьорите. Обикновено кръчмарите прехвърляли наложените им като платци суми на танцьорите, ако таксата за танц не е била предварително заплащана от всеки танцьор с указ. Често данъкът е бил разпределен в зависимост от местните танцьори и от танцьорите, идващи от други места. – Съответната наредба на Хесен-Дармщат от 29 юни 1751 г. гласи: “Евреите трябва в бъдеще … да плащат двойна концесионна такса за танци, съгласно горепосочената тарифа”. – Вижте просяшка камбана, пари за орган, такса, пари за сватбена трапеза, пари за църковна концесия, пари за музика, такса за веселие, пари за толерантност, пари за спестяване.
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/