Те могат да бъдат изведени пряко или косвено от двете основни функции на парите. Парите са: – средство за съхранение на стойност: човек спестява в пари; с други думи: парите могат да се инвестират основно като запас от покупателна способност; – ускорител на икономическия процес (производствен агент): парите могат да се използват за съкращаване на икономическия процес; без пари размяната би била много тромава: обменът бързо би се сблъскал с технически и организационни ограничения; – стандарт за разсрочени плащания: парите могат да се използват за даване на заем на други лица и съответно за изплащане на взет заем; – средство за транзакция на стойност в пространството: човек може да използва покупателната способност, съдържаща се в парите, на всяко място по света; – носител на опции: човек може да превърне парите във всяка стока (стока или услуга) по всяко време; – мотив за производство: човек се стреми да произведе максимално количество стоки и да снабди пазара, за да получи желаните пари; – социален неутрализатор: всеки може да притежава пари. За разлика от видимата, наследствена собственост (земя, гори, добитък) в обществото преди появата на парите, богатството вече не е обвързано с определена социална класа; – улесняване на общото богатство: парите създават предпоставки за свободна пазарна търговия. Общополезната функция на парите се състои в това, че те улесняват социалната функция на конкуренцията в една икономика, основана на разделението на труда. – Измерител на успеха: успехът и неуспехът на социалните и личните действия могат да бъдат изчислени в пари и чрез пари; – Оценител на желанията: чрез парите човек може да изрази личните си желания (като субективни преценки за полезност) обективно, а именно чрез оферти в пари. От друга страна, в пари могат да се измерват и съществуващи желания и по този начин те да се обективират, т.е. да се отразяват в пари (цена); – синхронизация на средствата за размяна: в пари могат да се придобиват стоки (месечна заплата), за които вече е извършена насрещна услуга (труд) и VICE VERSA; – представяне на суверенна власт: свидетелства за суверенитета на държавата върху паричната система; – израз на националната репутация: за чуждата държава се съди главно по нейните платежни средства; престижът на една държава зависи в немалка степен от уважението, което се оказва на нейните пари; – социален интегратор: парите се признават за връзката, която свързва индивидите от една (голяма) група; – доминираща власт: като собственик на пари, човек може да упражнява власт, т.е. да налага своята воля; – средство за укриване. Богатството под формата на пари може лесно да бъде укрито (за разлика например от собствеността върху земя); – движеща сила за социалното взаимодействие: използването на пари в брой принуждава хората да се приближават един към друг с цел размяна; – законно платежно средство: в повечето случаи правната система задължава човек да приема държавни пари за разплащане и да извършва плащания в такива пари. – Вж. принцип actus purus, първоначален факт, икономически, пари, частни, страх от парите, парична база, функции на парите, първични, паричен дом, парична маса, предназначение на парите, твърди пари, инфлация, капитал, покупателна способност, темометър, теза за лъжата и измамата, печалба от сечене на монети, принцип на номиналната стойност, регионални пари, разменна монета, сениораж, спестяване, теория на символите, валута, плащане, платежно средство, пари на централната банка, лихва.
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/