В по-тесен смисъл това е рисковото състояние на националната финансова система по отношение на нейния капацитет за поемане на риск, а именно доколко тя може да абсорбира пазарните дисбаланси и сътресения. В този контекст рисковата ситуация се оценява въз основа на различна информация, получена главно от констатациите на надзорните органи. При оценката на капацитета за поемане на риск се акцентира преди всичко върху състоянието на приходите на банковата система, капитализацията и резервите на отделните институции, както и върху всички съществуващи взаимосвързани структури и защитни схеми. – В по-широк смисъл това е взаимодействието между търсенето и предлагането на световните финансови пазари, свободно от каквито и да било смущения, с цел разпределяне на предлагането на капитал към “най-добрия домакин” (към най-благоприятното разпределение на оскъдните ресурси). – Стабилността на финансовия пазар е публично благо, чието осигуряване трябва да бъде гарантирано от официални институции (централни банки или надзорни органи). В края на краищата една сигурна и гладко функционираща финансова система е поне толкова важна в днешното общество, колкото и функциониращите транспортна система, здравна система, комуникационна и информационна система, правна система или образователна система. Безспорно е дори, че стабилността на финансовите пазари е предпоставка за нормалното функциониране на всички социални системи. Това е така, защото смущенията във финансовата система обикновено се отразяват и върху мащабното свойство на парите. Във всички социални системи обаче парите са отправна точка за всички цени, които се начисляват в тях. – Днес също така съществува широко съгласие, че запазването на финансовата стабилност не трябва да се определя като допълнителна цел на паричната политика. Това трябва да бъде и да остане задача на независима област на политиката, а именно на макропруденциалния надзор, а за еврозоната – на Европейския съвет за системен риск. – Вижте Банков надзор, Европейски, Мрежа за макропруденциални изследвания на ЕСЦБ, Специализирана банкова система, Индикатори за финансова стабилност, Финансов ускорител, Финансов пазар, Значение за растежа, Финансова стабилност, Форум за финансова стабилност, Парични функции, Първични, Добри, Публични, Пазарна дисциплина, Теорема за значението на парите, Закон на Мърфи, Риск, Системен, Рисков профил, Фонд за стабилност, Европейски, Системен конфликт, Финансов пазар. – Вж. Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от декември 2004 г., с. 48 и сл. (възможни смущения, причинени от кредитни деривати), Месечен доклад на ЕЦБ от февруари 2005 г., с. 64 и сл., Годишен доклад на ЕЦБ за 2004 г., с. 118 и сл, Месечен доклад на ЕЦБ за септември 2005 г., с. 22 и сл. (влияние на секюритизацията на кредити върху финансовата стабилност), Годишен доклад на ЕЦБ за 2006 г., с. 148 и сл. (общо; дейности на ЕЦБ), Месечен доклад на ЕЦБ за април 2008 г., с. 87 и сл. (Регламенти на ЕС за финансовата стабилност; подробно представяне; много прегледи), Доклад за финансовата стабилност за 2012 г., стр. 87 (за макропруденциалния надзор в Германия), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от април 2013 г., стр. 41 и следващите (макропруденциален надзор в Германия: подробно представяне, важни препратки в бележките).
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/