Стабилизационен механизъм, европейски (понякога също

механизъм за стабилност и фонд за борба с кризата в еврозоната), ЕМС (Европейски стабилизационен механизъм): окончателно приет от европейските политици през март 2011 г., който замени Европейския инструмент за финансово стабилизиране през март 2012 г. – В организационно отношение ЕМС е нова структура, създадена по модела на Международния валутен фонд. Ръководният орган е Управителният съвет, чиито членове с право на глас са министрите на финансите на държавите от еврозоната. Този орган решава с единодушие за отпускането, размера и условията на финансовата помощ. Всички останали решения се вземат с мнозинство от осемдесет процента, като тежестта на гласовете следва капиталовия алгоритъм. Европейският механизъм за стабилност е базиран в Люксембург. Предишният кризисен фонд, Европейският инструмент за финансово стабилизиране, продължи да функционира до юни 2013 г., когато беше влят в ЕМС. – Важни разпоредби са: – Европейският механизъм за стабилност получава капитал в размер на 800 млрд. евро. От тази сума 500 млрд. евро могат да бъдат отпуснати като заеми, а 300 млрд. евро служат като резерв. 80 милиарда евро ще бъдат платени в брой като капитал, записан от държавите членки на еврозоната. – Вноските на отделните членове в ЕМС се определят по ключ, който се основава на дела на капитала на ЕЦБ. – Германия внася 27,15 % от паричните плащания и от капитала, подлежащ на поискване, или от гаранциите; това означава, че ще бъдат дължими 21,7 млрд. евро. Освен това Германия ще трябва да предостави 168,3 млрд. евро под формата на капитал или гаранции. Паричната вноска в размер на общо 22 млрд. евро трябва да бъде платена от Германия в ЕМС на пет равни вноски в периода 2013-2017 г. – Плащанията в ЕМС ще бъдат приспаднати от държавния дълг, както е определено в Договора от Маастрихт – равнището на дълга не може да надвишава шестдесет процента от брутния вътрешен продукт – но не и от бюджетния дефицит – годишният нетен нов дълг не може да надвишава три процента от брутния вътрешен продукт; вж. също чл. 140 от ARUV. – Международният валутен фонд ще увеличи наполовина общата сума, която може да отпусне. Това означава, че към 500-те милиарда евро ще бъдат добавени още 250 милиарда евро. – ЕМС може да отпуска заеми на държавите членки само ако финансовата стабилност на еврозоната като цяло е изложена на риск. Освен това заемите са обвързани с условията на икономическата и фискалната политика. – От 2013 г. нататък във всички облигации, емитирани от държавите от еврозоната, ще бъдат включени клаузи за преструктуриране на дълга (CAC). Съгласно тези клаузи частните кредитори могат да бъдат привлечени за всеки отделен случай, ако държавата не може повече да обслужва дълговете си. Задължителното участие на частни кредитори обаче е отменено. – В сравнение с всички останали кредитори, с изключение на Международния валутен фонд, ЕМС има преференциално положение; неговите вземания трябва да бъдат обслужвани първи. – По принцип ЕМС може да купува и държавни облигации на застрашени членове. – Ако дадена държава членка не изпълни задълженията си за плащане към ЕМС, останалите държави трябва автоматично да инжектират капитал. Тъй като силно задлъжнели държави като Гърция, Португалия и Испания също трябва да внесат част от капитала, изглежда, че тук се очертава опасност от фалит; в този случай Германия ще трябва да поеме допълнителни тежести. – Критиците на ЕМС подчертаха, че членовете на еврозоната са се сбогували с Пакта за стабилност и растеж през задната врата. Европейският механизъм за стабилност прикани членовете си да провеждат неприлична икономическа и финансова политика, разчитайки на помощта на общността (морален риск); опасенията относно Европейския инструмент за финансова стабилизация се увеличиха. Силни опасения бяха изразени и от гледна точка на конституционното право. Това е така, защото поемането на гаранция (само Германия гарантира 168 млрд. евро през пролетта на 2011 г. в полза на Гърция, Ирландия и Португалия) поставя началото на процедура, в края на която може да възникне задължение за изплащане на много големи суми, без германският парламент да има каквото и да било влияние върху това. Всичко това противоречи на член 125 от Договора от Лисабон, който изключва задълженията за взаимопомощ. – Само конституционните въпроси във връзка с ЕИФС и ЕМС вече са се превърнали в специална област на съдебната практика. На 18 март 2014 г. Федералният конституционен съд на Германия отхвърли няколко иска срещу ЕМС. Тълкуванията и коментарите на това решение са многобройни. Въпреки това рискът от задълженията на Германия не трябва автоматично да се увеличава над договорените 190 млрд. евро; Бундестагът трябва да взема решение за всяко увеличение.- Като цяло ЕМС може да спечели време за решаване на структурните проблеми в някои държави от ИПС; по този начин пътят на приспособяване в съответните държави се удължава и значително се улеснява. Самият ЕМС обаче не може да доведе до необходимото решение. – През лятото на 2013 г. правителствените ръководители на участващите държави решиха, че ЕМС може да помага и на закъсали институции. Наличната сума за директна банкова рекапитализация беше ограничена до 60 млрд. евро. Въпреки това Управителният съвет на ЕМС може да увеличи тази сума, ако прецени, че това е необходимо. – ЕМС може също така да изкупува държавни облигации на нестабилни членки на вторичния пазар. Трябва да се отбележи обаче, че терминът “вторичен пазар” няма времево определение. Например дадена банка може да закупи държавни облигации като първичен купувач (first buyer) и да препродаде тези ценни книжа – в краен случай в рамките на една секунда – на ЕМС. – Вижте автоматична корекция, стачка на инвеститорите, спасяване, игра на обвинения, връзки със суаповете за кредитно неизпълнение, нефункционалност, валутна зона, Европейска агенция за дълга, Европейски паричен съюз, фундаментална грешка, Европейски механизъм за стабилност, пакет “Евро плюс”, баланс на ЕЦБ, финансова стабилност, фискален пакт, гръцка криза, партньорски натиск, ирландска криза, японизация, перпетуум мобиле, скоба на политиката, неизпълнение на политиката, португалска криза, спасяване, спасяване, поемане на риск, окончателен, дълг в сянка, държава в сянка, семестър, европейски, солидарност, финансов, блокиране на сметка, натиск върху държавния дълг, Пакт за стабилност и растеж, фундаментална грешка, съюз на трансферите, преразпределение, предизвикани от централната банка, дисбаланси, ИПС – вътрешен, данък богатство, връзка между дълга и производителността, спазване на договорите, факт на растежа и дълга, исторически, насърчаване на растежа, мобилизиране на силите за растеж. – Вж. Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от февруари 2011 г., стр. 72 и следващите (предвидими проблеми в случай на покупки на вторичния пазар от ЕМС), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от април 2011 г., стр. 53 и следващите (мерки за избягване на нови кризи на държавния дълг), Месечен доклад на ЕЦБ от юли 2011 г., стр. 76 и следващите (подробно представяне; полезни прегледи, оценка; литературни източници), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от ноември 2011 г., стр. 43 (премии за свинските държавни облигации от 2009 г. насам), Годишен доклад на ЕЦБ за 2012 г., с. 150 е. (влизане в сила на Договора; споразумения за засилване на финансовата мощ на ЕМС; по-нататъшни решения на държавните и правителствените ръководители), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от февруари 2012 г., с. 66 е. (представяне и оценка на ЕМС).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/

Zitieren

Merk, G. (Hrsg.): „Стабилизационен механизъм, европейски (понякога също“. In: Finanz- und Wirtschaftslexikon. https://www.gerhardmerk.de/%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b5%d0%bd-%d0%bc%d0%b5%d1%85%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%b5%d0%b9%d1%81/ (Stand: 09.09.2022).

Die von Universitätsprofessor Dr. Gerhard Merk begründete Sammlung wird seit Herbst 2014 von Professor Dr. Dr. h.c. Eckehard Krah redaktionell fortgeführt und um neue Begriffe ergänzt. Sollten Sie Fehler entdecken oder sonstige Hinweise haben, schreiben Sie an: info@ekrah.com

13 Seitenaufrufe dieser Seite