В областта на паричната политика това означава неофициално – т.е. не скрепено с договор – споразумение между централната банка и банките (споразумение между банките и централната банка, основано на честта, на ангажираността с морални принципи и нямащо официален характер). Споразумението може да се отнася до действие – например: Отчитане на чуждестранни дъщерни дружества – или не отчитане – напр: Например банките могат да се въздържат от емитиране на облигации с плаващ лихвен процент. – Опитът показва, че банките редовно спазват такива споразумения. Това е така, защото банките търгуват със стока (пари на централната банка), която се емитира и регулира от монополист (централната банка). За дългосрочната бизнес политика винаги е неизгодно да бъде в конфликт с монополист на предлагането, още повече че – централните банки и надзорните органи работят в тясно сътрудничество, – проверките на място от страна на надзорния орган, инициирани от централната банка, винаги са свързани с високи разходи и – ако се повтарят видимо, накърняват репутацията на институцията, т.е. намаляват доброто име. – Вж. Меморандум за разбирателство, Репутационен риск.
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/