По време на кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г. този термин започна да се използва за описание на факта, че банките, вместо да отпускат кредити на предприятия, предпочитат да създават портфейли от високолихвени ценни книжа за собствена сметка, за да увеличат печалбата си. – Рисковете, свързани с чуждестранните ценни книжа и тези, деноминирани в чуждестранна валута, бяха подценявани навсякъде, но дори държавните облигации, деноминирани в евро, се оказаха в някои случаи трудна инвестиция. – Непропорционално високите дялове на европейските банки в държавни облигации на разклатените членки на Европейския паричен съюз съживиха от 2010 г. насам призивите притежателите на такива ценни книжа да участват в разходите за помощ на съответните държави, например чрез намаляване или дори спиране на лихвите по облигациите. Това би – намалило търсенето на държавни облигации на задлъжнелите държави, – в крайна сметка би ги затруднило да поемат нов дълг и – би ги принудило да се справят с причините за дисбалансите си.- Вижте: промяна на активите, балансово управление, схема за стимулиране, ценни книжа, обезпечени с активи, загуба от неизпълнение, заем, нестандартен, теза за отделяне, финансова криза, парадокс на доверието, криза в Гърция, криза в Ирландия, кредитна криза, кредитен риск, криза на обезпеченията, заеми нинджа, задължителна конвертируема облигация, принцип на риска и възвръщаемостта, ефект на отскока, държавни инвестиционни фондове, връзка загуба-заем, структура на секюритизация, доверие.
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/