Публичен заем, национален заем, държавен заем

Облигация, емитирана от правителството като цяло – включително, в някои статистически данни, от публични органи в рамките на правителството като цяло. – Във времена на несигурност на финансовия пазар държавните ценни книжа са все по-търсени, което води до повишаване на цената им и намаляване на доходността. Кредитоспособността на държавата като емитент на облигации очевидно се оценява по-високо от инвеститорите, отколкото тази на дружествата. Това е така, защото само държавата има възможност да налага задължителни данъци. По този начин тя може да получи средства, с които да поддържа финансовия си капацитет да действа и да обслужва дълговете си. – Вярно е, че неведнъж е показвано, особено по време на гръцката криза, че когато една държава е свръхзадлъжняла и е заплашена от национален банкрут, доверието в тези ценни книжа внезапно намалява и инвеститорите изпразват портфейлите си. Съмнително е обаче дали в тези случаи държавните облигации са били гарантирани от институции като Европейския стабилизационен механизъм. Това създава погрешни стимули за страните с дефицит и за купувачите на техните дългови инструменти. В крайна сметка може да се вярва, че данъкоплатците от другите държави ще се намесят, ако се наложи. Поради тази причина стабилизационният фонд за финансово слабите членове на еврозоната беше създаден едва през 2013 г. – главно под натиска на Германия. От този момент нататък притежателите на държавни облигации трябва да са готови да се откажат от част от вземанията си, за да спасят държавата в затруднение. Само това изявление доведе до това, че от 2013 г. нататък падежиращите държавни облигации на разклатените държави от ИПС като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия се търгуваха с голяма отстъпка. Това от своя страна доведе до понякога ожесточени обвинения срещу Германия, която – като основен финансист на държавния дълг на тези държави – беше обвинена в липса на солидарност. Както често се случва, виновни са онези държави, които са предоставили част от социалния продукт, генериран от техните граждани, за спасяване на други, вместо да увеличат натиска върху онези, които живеят над възможностите си. – В началото на март 2012 г. притежателите на гръцки държавни облигации бяха “доброволно принудени” да се откажат от половината от вземанията си. – Въпреки това фактът, че според идеите на много политици Европейският инструмент за финансова стабилизация ще служи като универсален механизъм за безполезни държавни облигации, заобикаляйки съществуващото законодателство, е тревожен сигнал за бъдещето на еврозоната. – Опитът с гръцките държавни облигации, чиято пазарна стойност в някои случаи спадна до половината през 2011 г., накара много банки да подкрепят държавните облигации в своите счетоводни книги и със собствен капитал, надхвърлящ изискванията за собствен капитал на Базел III. В прегледа на качеството на активите оценката на държавните облигации се счита за един от най-големите проблеми. Сега обаче се счита за безспорно, че тези ценни книжа във всички случаи трябва да получат точно обосновано рисково тегло. Вече няма такова нещо като “сигурни държавни облигации”. – Вижте облигации на агенции, спасяване, балансови трикове, суверен, игра на обвинения, Европейски паричен съюз, фундаментална грешка, изпадане в немилост на ЕЦБ, фискален агент, умножаване на парите, паричен съюз вътрешен, създаване, морален риск, неизпълнение на политиката, устойчивост на дълга, седемпроцентен лимит, държавни ценни книжа, южен фронт, трансферен съюз, такса върху активите, договорна вярност, предварителен ефект, крива на доходността, принудителна експроприация. – Вж. за международните различия в доходността и последствията от тях Месечен бюлетин на ЕЦБ от април 2005 г., стр. 10 и сл, Месечен доклад на ЕЦБ от септември 2005 г., с. 35 и сл. (тук диференциалите в доходността на отделните държавни облигации се свързват и с кредитния рейтинг), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от октомври 2006 г., с. 29 и сл. (подробно представяне с много прегледи), Месечен доклад на ЕЦБ от ноември 2008 г., с. 34 и сл. (диференциали в доходността и на облигациите на отделните държави от еврозоната; прегледи), Месечен доклад на ЕЦБ от декември 2008 г., с. 39 и сл. 39 и сл. (силна волатилност на доходността на държавните облигации в резултат на финансовата криза; прегледи), Месечен доклад на ЕЦБ от септември 2009 г., стр. 38 и сл. (спредове в доходността на държавните облигации в еврозоната по време на финансовата криза, прегледи; препратки), Годишен доклад на BaFin за 2009 г., стр. 23 (сравнение на доходността на десетгодишните държавни облигации в Германия и САЩ от 2005 г. насам), Доклад за финансовата стабилност за 2010 г., стр. 34 и сл. (рискове от връщане назад за държавните облигации), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от юни 2011 г., с. 29 и сл. (диференциали на доходността на държавните облигации в еврозоната; обзори; обяснителни подходи), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от ноември 2011 г., с. 43 (премии за държавните облигации на Свинята от 2009 г. насам), Годишен доклад на ЕЦБ за 2011 г., с. 43 и сл. (трансмисионни ефекти от несигурността на държавните облигации към други сектори на икономиката; обзори), Месечен доклад на ЕЦБ от март 2012 г., с. 51 и сл. (Емисии и наличности на държавни облигации от 2006 г. насам в еврозоната, разбити по различни аспекти; многобройни илюстрации; тенденция към заместване на дългосрочните облигации с краткосрочни книжа), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от ноември 2013 г., с. 33 и сл. (Държавни облигации, държани от местни банки в еврозоната; преглед).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/