не “Фонд”, както често се чете]: В хода на гръцката криза през пролетта на 2010 г. министрите на ЕС решиха да предоставят помощ от Общността на членове на еврозоната с висок дефицит по текущата сметка, които по този начин редовно са откъснати от международния капиталов пазар – защото изплащането на заемите е под въпрос. Правното основание е член 122 от ДФЕС. Това дава възможност за извънредна финансова помощ от ЕС в случай на природни бедствия или извънредни събития. Няма съмнение, че член 122 от ДФЕС е бил тревожно разширен в това решение. – Като първа стъпка Комисията на ЕС може да вземе заем на пазара и да го прехвърли на засегнатата страна; бюджетът на ЕС обезпечава тези заеми. Ако тези средства бъдат изчерпани, на втори етап могат да бъдат набрани допълнителни финансови средства от държавите членки, за които отделните държави поемат гаранции съгласно определен ключ за разпределение (база за разпределение). – Съответното правно основание за тази помощ беше прието от германския парламент в края на май 2010 г. ЕИФС е организационно подчинен на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в Люксембург. Дейностите на ЕИФС не изискват специалното съгласие на държавите – членки на ЕС. Гаранциите за ЕИФС, поети от държавите членки на пропорционална основа, първоначално са ограничени до средата на 2013 г. От самото начало мнозина предполагаха, че този механизъм ще стане постоянен и че по този начин ИПС ще се доближава все повече до трансферния съюз. Всъщност през март 2011 г. беше решено ЕСФС да бъде последван от европейски механизъм за стабилизиране. – ЕСФН се смяташе за много съмнителен, тъй като създава погрешни стимули (морален риск) и едва ли би могъл да помогне за оздравяването на държавните финанси. В края на краищата, как една държава, която не е в състояние да контролира дълга си, би могла изведнъж да промени поведението си, когато има достъп до парите на други държави? – Възниква и друг проблем, свързан с моралния риск. Ако съществува кризисен механизъм, който помага на дадена държава в извънредна ситуация, това създава погрешни стимули за частните кредитори, особено за купувачите на държавни облигации на такива държави. Участието им в разрешаването на кризата може да ги предпази от закупуването на изгодни – защото цената е ниска – ценни книжа. По този начин фалиралата държава няма да получава повече средства и ще бъде принудена да приведе разходите си в равновесие с приходите си. – Вж. автоматична корекция, стачка на инвеститорите, спасяване, игра на обвинения, връзки със суаповете за кредитно неизпълнение, Европейска агенция за дълга, Европейски стабилизационен механизъм, Европейски паричен съюз, фундаментална грешка, Европейско министерство на финансите, баланс на ЕЦБ, финансова стабилност, гръцка криза, партньорски натиск, ирландска криза, политическа скоба, неизпълнение на политиката, спасяване, солидарност, финансова, блокиране на сметка, натиск върху държавния дълг, Пакт за стабилност и растеж, фундаментална грешка, съюз на трансферите, връзка между дълга и производителността, факт на растежа и дълга, исторически, двупосочен вариант. – Вж. Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от май 2010 г., с. 12 и сл. (критика на гаранциите в рамките на Европейския стабилизационен механизъм), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от ноември 2010 г., с. 11 и сл. (съответната помощ трябва да бъде предшествана от надеждни мерки за консолидация от страна на проблемните държави), Месечен доклад на ЕЦБ от декември 2010 г., с. 89 и сл. 89 и сл. (ЕМФС в мрежата от други помощи), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от февруари 2012 г., с. 68 и сл. и с. 72 и сл. (стъпки към европейски механизъм за стабилност), Месечен доклад на ЕЦБ от юли 2011 г., с. 91 и сл. (рамка на ЕС за управление на кризи във финансовия сектор).
Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/