Секюритизация

Най-общо казано, преобразуването на нетъргуеми активи от всякакъв вид в търгуеми ценни книжа (процесът на преобразуване на нетъргуеми активи в търгуеми ценни книжа.). – Банките обединяват вземанията от отпуснати кредити в дългови ценни книжа, които се продават на инвеститори. – Банките издават сертификати за чуждестранни акции, които не са регистрирани на националната фондова борса, като по този начин ги правят търгуеми на националния пазар и в национална валута (сертификат за акция). – Ценните книжа по вземания или задължения се емитират и обменят извън банките. По този начин компаниите и публичните бюджети задоволяват в по-малка степен нуждата си от дългов капитал, като вземат заеми от банките. – Банките и, в тази си функция, инициаторите прехвърлят вземания от кредитополучатели на дружество със специална цел (секюритизация чрез продажба на ценни книжа) или прехвърлят целия риск на купувачите, като емитират облигации, свързани с кредити (синтетична секюритизация). Тъй като по този начин се появяват участници, които продават и придобиват рискове дори в международен мащаб, и – банките не е трябвало да притежават собствен капитал за възложените на външни изпълнители вземания, тази форма на секюритизация по-специално е в центъра на вниманието на надзорните органи. – От друга страна, участието на дружество със специална цел гарантира, че в случай на несъстоятелност на инициатора активите, държани от дружеството със специална цел, ще продължат да бъдат на разположение и че плащанията ще се извършват без промяна, така че притежателите на секюритизиращи ценни книжа да бъдат надлежно обслужвани. По този начин кредитното качество на ценните книжа, емитирани от дружеството със специална цел, не зависи от ликвидността на инициатора, което по принцип има ефект на намаляване на риска по отношение на секюритизиращите ценни книжа (продажбата на голям пул от вземания от субект [инициатор] – който в хода на своята дейност прехвърля тези вземания на дружество със специална цел [ДСИЦ], което е отдалечено от фалит – по начин, който се квалифицира като истинска продажба [вж. обезпечен заем] и – има за цел да постигне определени резултати за счетоводни цели, както и да защити вземанията от претенциите на кредиторите на инициатора, и – емитирането на дългови ценни книжа и продажбата им от ДСИЦ [емитента], при частно или публично предлагане, – които впоследствие се удовлетворяват от постъпленията от вземанията и са обезпечени с тях; – когато секюритизацията приключи, средствата преминават от купувачите на ценните книжа [инвеститорите: обикновено банки, застрахователни дружества и пенсионни фондове] към емитента и – от емитента към инициатора. Всички тези транзакции се извършват практически едновременно). – Вж. капитализъм на отсъствието, сертификат за акции, американски депозитарни разписки, обезпечени с активи ценни книжа, обезпечени с активи Ценни книжа – Обезпечени дългови задължения, Асигнации, Извънборсови сделки, Кредитно подобрение, Практика “купи и дръж”, Клауза за обратно връщане, Обезпечени дългови задължения, Суап за кредитно неизпълнение, Суап за кредитно неизпълнение на квадрат, Продажба на заем, заем срещу заем, поражение, диамантена теза, капиталов удар, развитие, итеративен транш, транш на първа загуба, съвместна група за секюритизация, секюритизация на заем, дериват на заем, удължаване на заем, фиаско на кредитна карта, стратегия KVV, ликвидно улеснение, мецанин транш, небанкови институции, стратегия “от начало до разпределение”, инициатива PayGreen, реинтермедиация, преопаковане, ценни книжа, обезпечени с жилищни ипотеки, портфейлна застраховка, опция за репатриране, ефект на обратната връзка, старши транш, единен главен канал за ликвидност, инициатива за истински продажби, подводен ефект, подкрепа, мълчалив, секюритизация, традиционен, секюритизационен пазар, задържане на секюритизационни книжа, секюритизационна структура, изкуство на опаковането, замразяване на лихвените проценти, дружество със специална цел. – Срв. Месечен доклад на Deutsche Bundesbank за септември 2004 г., с. 84 и сл. (с. 86: таблица за рисковите тегла за секюритизациите съгласно Базел II), Месечен доклад на ЕЦБ за септември 2005 г., с. 20 и сл. (там също [езиково непривлекателни] обяснения и диаграми за секюритизацията на кредити), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank за март 2006 г., с. 38 и сл.; с. 56 и сл. (във връзка с Базел II), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от декември 2006 г., стр. 82 и следващите (задължително капиталово обезпечаване на секюритизационни позиции, стр. 84: преглед на определянето на рисковото тегло на секюритизацията), Месечен доклад на ЕЦБ от февруари 2008 г., стр. 90 (преглед на страните, участващи в секюритизацията), Годишен доклад на BaFin за 2008 г., стр. 55 (изисквания за запазване), Годишен доклад на BaFin за 2009 г., стр. 154 и следващите. (балансова стойност на 213 млрд. евро секюритизационни позиции на германски банки в края на 2009 г.; преглед по класове активи), Годишен доклад на BaFin за 2010 г., стр. 124 и следващите (нови разпоредби след Директивата за капиталовата адекватност), Годишен доклад на BaFin за 2011 г., стр. 170 и следващите (намаляващ обем на секюритизацията: стр. 171: преглед на секюритизационните портфейли по видове обезпечения, стр. 172: по регионално разпределение на обезпеченията), Годишен доклад на BaFin за 2012 г., стр. 154 и следващите (прегледи, разделени и по видове обезпечения), както и съответния годишен доклад на BaFin, глава “Надзор над банките, доставчиците на финансови услуги и платежните институции”, Месечен доклад на ЕЦБ от октомври 2011 г., с. 79 и следващите (секюритизации и емисии на дългови ценни книжа от банки от 2000 г. насам), Месечен доклад на ЕЦБ от януари 2012 г., с. 73 и следващите (статистически обхват и класификация на секюритизациите по паричната политика).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/