Принцип “твърде голям, за да фалира”

Мнението, че едно дружество, и по-специално една банка, е защитено от несъстоятелност над определена – колко измерена? – размер е защитен от несъстоятелност. – В случая на банка особено внимание се обръща на степента, в която институцията е толкова тясно свързана с останалата част от сектора, че нейният срив би застрашил стабилността на финансовата система като цяло. Но тъй като тези банки разчитат на държавата да ги спаси в случай на спешност, те се изкушават да поемат твърде голям риск. – Всъщност е доказано, че правителствата – както в Англия във връзка с фалита на Northern Rock и в Германия с Hypo Real Estate – или централните банки, както в САЩ във връзка с ипотечната банка Bear Stearns, която беше на ръба на фалита в хода на кризата с високорисковите ипотечни кредити през март 2008 г., се намесват, за да избегнат по-големи икономически щети. – Това обаче от своя страна е от полза за много големите институции, които са активни в цяла Европа и дори в света. Защото – подпомагането на системна банка е равносилно на негласна субсидия и – води до нарушаване на конкуренцията в ущърб на по-малките или стабилно финансирани институции. Освен това – системната банка може да се надява на по-голямо доверие, тъй като клиентите очакват спасяване в случай на криза. Поради това банката получава и много депозити от инвеститори, което намалява разходите ѝ за рефинансиране. Освен това тук възниква и споменатият вече проблем с моралния риск; системната банка става по-малко внимателна в своята бизнес политика, съзнавайки помощта на държавата – по-точно на данъкоплатците. – Направени са много усилия за противодействие на тези процеси. В центъра на вниманието е предложението властите бързо и безпроблемно да отделят частите, които са жизненоважни за финансовата система – и тук преди всичко задълженията на финансовите институции една към друга, които възникват в рамките на търговската дейност или чрез кредитни линии – и да ги прехвърлят на нов субект. Тогава останалата част от институцията може да изпадне в неплатежоспособност. – Освен това бе поискано институцията да отговаря на нарастващите изисквания за собствен капитал и ликвидни буфери с увеличаването на нейния размер. Това означава, че увеличаването на приходите, дължащо се на нарастващия размер или глобалната взаимосвързаност (икономика на мащаба, икономика на сложността), неизбежно се неутрализира от неблагоприятни последици за надзора (дисикономика). – Вижте оздравителен механизъм, унифициран, банков надзор, европейски, спасяване на банки, обратен, закон за спасяване на банки, банков триаж, банково завещание, фалит на Bear Stearns, групи за управление на кризи, намаляване на размера, решение за всеки отделен случай, доверие в размера, мегамания, минимални изисквания за изготвяне на планове за възстановяване, морален риск, провинциални банкери, спасяване, риск, системен, Сифи олигопол, фонд за стабилност, европейски, Тина, принцип “твърде голям, за да се спаси”, такса върху активите, доверие, принудително конвертируема облигация. – Вж. доклада за финансовата стабилност за 2012 г., стр. 98 (продължаващите опасности от срива на глобално свързаните институции).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/