Публичен дълг, ефекти (ефекти на публичния дълг)

Високо ниво на публичния дълг – насочва средства за обслужване на дълга (обслужване на дълга), които вече не са на разположение за производствени разходи – преди всичко: Инвестициите за адаптиране на производството към техническия прогрес и по този начин за осигуряване на бъдещата жизнеспособност на икономиката и обществото вече не са налични; Това води до по-високо равнище на лихвените проценти, предизвикано от засилената конкуренция за инвеститори (изтласкване на инвеститори), – което от своя страна оказва отрицателно въздействие върху динамиката на растежа на икономиката, тъй като предприятията вече трябва да вземат инвестиционни заеми от банките при по-неблагоприятни условия; финансирането на полезни инвестиции става все по-трудно; но също така и несигурността, която възниква с нарастването на държавния дълг: а именно несигурността дали правителството ще изплати дълга чрез съкращаване на разходите, увеличаване на данъците или инфлация) оказва пряко въздействие върху растежа, доколкото увеличава несигурността на предприемаческите действия; – намалява вътрешните доходи, доколкото облигациите са деноминирани в чуждестранна валута; – стеснява възможностите за провеждане на фискална политика, тъй като обслужването на дълга се увеличава, с други думи: държавата не може да стимулира съвкупното търсене във фаза на икономическа слабост, например чрез подпомагане на безработните, намаляване на данъчната тежест или публично финансирани специални сгради, което от своя страна също така – ограничава способността на държавата да финансира инфраструктурни проекти; това също предизвиква ефекти, които потискат растежа; – поражда съмнения относно кредитоспособността на държавата над определено ниво на дълга, което – както често показва неотдавнашната финансова история – може много бързо да доведе до фалит на държавата. – Вж. фискална спирачка, неизпълнение на задълженията, неизпълнение на политиката, проучване на Рогоф, суверенна облигация, изплащане на суверенен дълг, суверенен дълг, суверенен дълг, намаляване на потреблението, натиск върху суверенния дълг, корелация между суверенния дълг и лихвения процент. – Вж. Месечен бюлетин на ЕЦБ от юни 2010 г., с. 91 и сл. (разходи и ползи от намаляването на държавния дълг; опит), с. 94 и сл. (брутен дълг и финансови активи в еврозоната 1999-2009 г.; обзори), Годишен доклад на ЕЦБ за 2010 г., с. 83 и сл. (разходи и ползи от фискалната консолидация; виж), Доклад за финансовата стабилност за 2010 г., с. 28 и сл. (връзка между дълга и растежа), Месечен бюлетин на ЕЦБ от април 2012 г., с. 63 и сл. (подробно представяне на устойчивостта на дълга по отношение на еврозоната като цяло и на отделните ѝ членове; много прегледи), Доклад за финансовата стабилност 1012, с. 21 и сл. (съмненията относно устойчивостта на дълга на някои членове на ИПС водят до криза на доверието), Вж. Месечен доклад на ЕЦБ от март 2013 г., с. 92 и сл. (потискане на растежа от високия държавен дълг; прегледи; препратки), Месечен доклад на Дойче Бундесбанк от януари 2014 г., с. 41 и сл. (начини за преодоляване на кризата на доверието; много прегледи; препратки).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/