Структура на секюритизацията

Банката и в този контекст често наричана инициатор или банка инициатор – свързва голям брой кредитни отношения в пул (портфейл), – разделя кредитния риск чрез кредитни деривати, преди да го прехвърли на инвеститорите – в по-големи пакети (пулове; пакети). Преди това – банката инициатор прехвърля кредитните рискове на независимо дружество със специална цел (SPV, също: conduit). По този начин кредитният риск на портфейла е отделен от този на инициатора. За разлика от секюритизацията с истинска продажба обаче при нея няма директна продажба на вземанията на дружеството със специална инвестиционна цел; вместо това референтните активи остават в баланса на банката инициатор. Вместо това инвеститорът сега придобива дългови ценни книжа (credit linked notes, CLN), емитирани от дружеството със специална инвестиционна цел, и по този начин поема кредитните рискове от референтните активи. Дружеството със специална цел инвестира – постъпленията на капиталовия пазар като обезпечение за плащанията към инвеститора. – Траншовете на свързаните с кредити облигации, емитирани от дружеството със специална инвестиционна цел, са структурирани съгласно принципа на водопада (принципа на субординацията) по отношение на реда на участие в загубите, обикновено на три нива: първа загуба, мецанин и първостепенен транш. Съответно съответният транш участва в загубите от референтните активи само когато всички подчинени на него траншове са изчерпани. Чрез тази структура на секюритизация траншовете с по-висок рейтинг обикновено получават първокласен рейтинг. – Разместването на рискове, особено с неподлежащи на надзор контрагенти като хедж фондовете по целия свят, означава, че в крайна сметка вече не се знае кой в крайна сметка носи тези рискове. Рискове от концентрация можеха да възникнат и сред новите носители на риск, както ясно се видя при кризата с високорисковите ипотечни кредити и последвалата я финансова криза. Това се случва, когато се заемат твърде едностранчиви позиции. В случая на Deutsche Industriekreditbank и Sachsen LB това са в крайна сметка почти изцяло недостатъчно обезпечени ценни книжа от жилищни кредити в САЩ. Тогава неочаквана синхронизация на неизпълнението на референтните активи в съответния портфейл много лесно води до шок. – Вижте активите, неликвидните активи, практиката “купи и дръж”, клаузата за връщане, заемът срещу хартията, тезата на Даймънд, секюритизацията с един инициатор, обезсилването, капиталовият удар, траншът на първа загуба, кредитният дериват, кредитното разширение, фиаското с кредитните карти, мецанин капиталът, моралният риск, стратегия “от начало до разпределение”, инициатор, пул, реинтермедиация, препакетиране, опция за репатриране, ефект на отстъплението, единен главен канал за ликвидност, дебелина на транша, секюритизация с истинска продажба, ефект на подводницата, секюритизация, секюритизация, традиционна, задържане на секюритизиращи документи, цесия. – Вж. месечен доклад на Deutsche Bundesbank за април 2004 г., с. 27 и следващите, месечен доклад на Deutsche Bundesbank за октомври 2005 г., с. 87 (Емисии на подчинени пасиви на германски банки от 1990 до 2004 г.), годишен доклад на BaFin за 2013 г., с. 89 и следващите (Разбивка на секюритизационните позиции на германски банки).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/