Коефициент на ликвидност, структурен (коефициент на стабилно нетно финансиране, NSFR)

Съотношението на наличното финансиране към стабилното финансиране, изисквано от надзорните органи. Целта на НСРП е да се гарантира, че институциите не са прекалено зависими от краткосрочни и поради това сравнително силно променливи (волатилни) източници на рефинансиране, които са трудно предвидими (непредвидими). С други думи, създава се стимул за по-широко използване на дългосрочни източници на рефинансиране. – След финансовата криза, възникнала в резултат на кризата с високорисковите ипотечни кредити, стана ясно, че големият фактор, затрудняващ финансовия пазар, не е предимно капиталът, а способността да се продават активи и да се превръщат в парични средства при неблагоприятни пазарни условия. Поради тази причина банките в ЕС трябва да държат по-голямата част от ликвидните си буфери в твърд собствен капитал – над, но не по-малко от 50 % – до началото на 2019 г. – първоначално беше предвидено това да стане в края на 2012 г. Останалата част може да се състои от парични средства, държавни облигации, висококачествени корпоративни облигации и обезпечени облигации като Pfandbriefe. В случая с държавните облигации възникна искането да се признават само високо кредитоспособни ценни книжа, т.е. ценни книжа на такива държави, които след разумно обективно разглеждане и оценка от страна на инвеститорите също са в състояние и желаят да изплатят заемите, които са взели. Това се основава на времеви хоризонт от дванадесет месеца. – Вижте коефициент на ликвидно покритие, план за ликвидна криза, ликвиден буфер, ликвиден риск, ликвиден шок, регулиране на ликвидността, рискова ликвидност, спешни резерви, бърз коефициент. Платежоспособност, надзор на платежоспособността, подход на базата на наличностите, сценарии, изключителни случаи. – Вж. Годишния доклад на BaFin за 2008 г., стр. 51 (CEBS призовава за Буфер от постоянно ликвидни активи), с. 56 (Правила за управление на ликвидния риск), Месечен бюлетин на ЕЦБ от юли 2009 г., с. 17 и сл. (Тенденция за увеличаване на ликвидния буфер по време на финансовата криза; прегледи), Годишен доклад на Deutsche Bundesbank за 2009 г., с. 99 (ликвидният буфер като защита срещу системна криза), Годишен доклад на BaFin за 2009 г., стр. 51 (препоръки на CEBS относно подходящото ниво и състав на ликвидния буфер), Годишен доклад на BaFin за 2010 г., стр. 137 (подробни разпоредби в хода на изменението на MaRisk за 2010 г.), Годишен доклад на BaFin за 2011 г., стр. 66 (уточняване на подробностите по изчислението), както и в съответния годишен доклад на BaFin, глава “Надзор на банките, доставчиците на финансови услуги и платежните институции”, Месечен доклад на ЕЦБ от април 2013 г., стр. 86 (определение), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от юни 2013 г., стр. 63 е. (изисквания за управление на ликвидността на институциите в хода на Базел III), Доклад за финансовата стабилност за 2013 г., стр. 105 (NSFR не изключва националните надзорни органи да определят допълнителни задължителни коефициенти за ликвидност).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/