В по-старата литература публичният дълг често се нарича и държавен дълг

В по-тесен смисъл това е сумата на всички секюритизирани и статистически регистрирани задължения на публичния сектор (явен публичен дълг). – В по-широк смисъл, плюс всички разходи, за които вече е взето решение и които ще влязат в сила едва в бъдеще (имплицитен публичен дълг). По-специално, социалноосигурителните схеми, които се финансират на принципа на текущото финансиране, вече съдържат задължения за бъдещи плащания. Тези задължения представляват дълг, който не е отразен в днешните бюджети; в по-голямата си част те трябва да бъдат платени от бъдещите поколения. Тъй като в резултат на застаряването на обществото все по-малък брой платци се сблъсква с все по-голям брой получатели на помощи, скритият държавен дълг крие множество проблеми. – Сумата от и се нарича още истински публичен дълг. За Германия този показател се оценява на 290 (!!) процента от брутния вътрешен продукт през 2010 г. – Високият държавен дълг неизбежно означава високи държавни разходи за лихвени плащания. През 2040 г. планината от дългове, натрупана в Германия през десетилетията, ще погълне петнадесет процента от брутния вътрешен продукт чрез лихвени плащания. Това от своя страна води до натиск върху централната банка да поддържа много ниски лихвени проценти или дори съзнателно, преднамерено да насърчава инфлацията. – По време на финансовата криза, последвала кризата с високорисковите ипотечни кредити, централната банка на САЩ изкупува държавни облигации, емитирани от собственото ѝ правителство. Това е равносилно на почти необуздано увеличаване на паричното предлагане (парична паректаза) и е осъждано като безразсъдно посегателство върху спестяванията на гражданите, тъй като програмира инфлация. – Вижте съотношението на възрастта, Bundesrepublik Deutschland Finanzagentur GmbH, ястреб по отношение на дефицита, съотношение на дефицита, Европейски паричен съюз, фундаментална грешка, грешка на ЕЦБ, фискален референдум, неизпълнение на задълженията, дневни грижи за децата, контролна сметка, замразяване на кредитите, нетен кредитор, неизпълнение на политиката, първично салдо, участие на частния сектор, проучване на Рогоф, дълг, плаващ дълг, дългова спирачка, анализ на чувствителността, фискална, солидарност, финансова, натиск върху публичния дълг, връзка между публичния дълг и лихвения процент, Пакт за стабилност и растеж, данъчна конкуренция, фискална рамка, клауза за изтичане на срока на действие, разлика в устойчивостта, член първи от Конституцията, съотношение дълг/БВП, публичен, закон на Вагнер, инфлация, правило за изплащане, лихвена тежест, лихвен суап. – Вж. нивото на дълга, разбито по членове на паричния съюз и ЕС, в Статистическия джобен справочник на ЕЦБ; общия дълг (данни за състоянието и изменението) в приложението “Статистика на еврозоната”, рубрика “Публични финанси” на съответния Месечен бюлетин на ЕЦБ, Месечен бюлетин на ЕЦБ от април 2005 г. (поради статистическата съпоставимост на показаните цифри), Годишен доклад на ЕЦБ за 2004 г., стр. 63 и следващите (различни прегледи), Месечен бюлетин на ЕЦБ от август 2005 г., стр. 78 (анотиран преглед на дълга в отделните държави), Месечен доклад на ЕЦБ от февруари 2007 г., стр. 65 и следващите (подробна оценка на устойчивостта на публичните финанси в паричния съюз), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от октомври 2007 г., стр. 48 и следващите (съображения за ефективен лимит), Месечен доклад на Deutsche Bundesbank от май 2009 г., стр. 25 (условните задължения ще трябва да бъдат включени в държавния дълг), Месечен доклад на ЕЦБ от септември 2009 г., стр. 94 и следващите (Намаляване на държавния дълг: Опитът в еврозоната; таблица; препратки), Месечен бюлетин на ЕЦБ от май 2010 г., с. 34 и сл. (равнище и разбивка на правителствените заеми в еврозоната от 2008 г. насам; прегледи; поведение на правителствата при емитиране на ценни книжа), Годишен доклад на Deutsche Bundesbank за 2010 г., с. 64 (основни данни за периода 1998-2010 г.), с. 92 и сл. (мерки за ограничаване на държавния дълг в Европа), Доклад за финансовата стабилност за 2010 г., стр. 28 и сл. (корелация между дълга и растежа), Месечен бюлетин на ЕЦБ от март 2011 г., стр. 104 и сл. (дълг, измерен чрез първичното салдо; прегледи; препратки), Месечен бюлетин на Deutsche Bundesbank от април 2011 г., стр. 53 и сл. (мерки за избягване на кризи на държавния дълг), Месечен доклад на ЕЦБ за април 2012 г., стр. 63 и сл. (подробно представяне на устойчивостта на дълга по отношение на еврозоната като цяло и на отделните ѝ членове; много прегледи), Доклад за финансовата стабилност за 2012 г., стр. 18 и сл. (подробно представяне на кризата с държавния дълг; много прегледи; препратки), Вж. Месечен бюлетин на ЕЦБ от март 2013 г., стр. 92 и сл. (потискане на растежа от високия държавен дълг; прегледи; препратки), Месечен бюлетин на ЕЦБ от април 2013 г., стр. 24 и сл. Liabilities of individual euro member states vis-à-vis foreign countries; overviews; trends), Месечен бюлетин на ЕЦБ от май 2013 г., с. 93 и следващите (задълбочен анализ на равнищата на дълга на държавите от еврозоната; обзори; препратки).

Университетски професор д-р Герхард Мерк, Dipl.rer.pol., Dipl.rer.oec.
Професор д-р Eckehard Krah, Dipl.rer.pol.
Адрес на електронна поща: info@jung-stilling-gesellschaft.de
https://de.wikipedia.org/wiki/Gerhard_Ernst_Merk
https://www.jung-stilling-gesellschaft.de/merk/
https://www.gerhardmerk.de/